Генераторите на азот на място, предлагат устойчиво и доста по-рентабилно решение за наличие на газ, спрямо този в азотни бутилки или доставки на течен азот например, защото те изискват транспорт, обработка и администриране на документация. Генераторите на азот NGM + и NGP + се включват изключително лесно към вече съществуващата ви инсталация за сгъстен въздух и осигуряват независим, надежден и гъвкав източник на азот, за приложения в производството на вино.

1. Азот при мачкане на грозде:  При мачкане се генерира средно количество от около ~6mg/L кислород. Покритието с азотен газ е необходимо, за да се избегне прекомерният прием на разтворен кислород в сместа твърдо вещество/сок. Ето защо много винарни инсталират инжектиране на азот след помпата, която захранва пресата.
2. Азот в процеса на ПРЕСОВАНЕ на грозде: За да се избегне подаването на кислород в тази фаза, при която се получава т. нар. шира, околният въздух се заменя с азотен газ. Събирането на този сок, при скорост на потока от 30-50 L/min азот, позволява насищане на газообразния обем над течността в събирателната тръба.
3. Азот за ФЛОАТАЦИЯ на пивната мъст: Преди въвеждането на пивната мъст в резервоарите за ферментация, тя се отделя от твърдите примеси. Азотното покритие избягва вливането на кислород. В този случай пивната мъст се пресова и насища с азот, след което налягането се намалява, за да се образуват микромехурчета, които транспортират примесите към повърхността.
   
4. Азот за вина: В червените вина силното инжектиране на азот причинява счупване на капачката на кюспето, извличайки съставките на твърдите части на гроздето (антоцианин, танин, ароматни съединения). В белите вина инжектирането на газообразен азот позволява хомогенизирането на ферментацията. И в двата случая интензивността на действието зависи от честотата и продължителността на подмяната.
   
5. Азот за хомогенизиране: След ферментацията виното се хомогенизира. За инжектиране на азот е препоръчително да използвате макро порест дифузор, способен да генерира големи мехурчета. Чистота на азот от 99,5% е повече от задоволителна: ако чистотата е от порядъка на 99,9%, съществува риск от деоксигениране или декарбонизация на виното.
   
6. Пречистване на вино с азот: Инжектирането на азот под ниско налягане във винени бъчви или резервоари позволява виното да се транспортира без кислород. Налягането на азота зависи от обратното налягане, получено от разликата между височината на виното в бъчвата и тази на целевия резервоар.
7. Азот за ФИЗИЧЕСКА ОБРАБОТКА на вино: Инжектиране на азот в мъст или вино преди физическа обработка (центрофугиране, филтриране, студена стабилизация и др.). Инжектирането на азот обикновено се извършва между помпата и инструментите за третиране, с налягане в редуктора между 3 и 5 бара (g) и променлива скорост на потока в зависимост от потенциалния приток на кислород при всяко третиране. В края на операцията е добре линията да се промие с азот при 2-3 bar (g), за да се почисти и изсуши.
8. Инертиране: Избягвайте подаването на разтворен кислород към повърхността на пивната мъст, като я инертирате с азот.
   
9. Промиване с азот на контейнери и спомагателни маркучи: Транспортирането на мъст и вино в контейнери, вани, помпи и маркучи ги излага на повишено количество кислород и бактерии, които могат да променят химичните процеси. Промиването им с азотен газ ще помогне за изместването на кислорода от процеса на вино и ще предотврати вредните окислителни реакции.
10. Азот за ТРАНСФЕР НА ВИНО: Прехвърлянето на вино е деликатна операция, която изисква покритие с азот, за да се избегне приемът на кислород. В случай на частично изпразване на резервоара е необходимо подаденият обем азот динамично да компенсира обема на виното.
11. Азот за бутилиране на вино: в тази фаза е важно да се избягва въвеждането на кислород във виното и в пространството между капачката на бутилката и виното, с помощта на азот. Всъщност наличието на кислород в бутилката се дължи на два източника: кислородът, който вече е разтворен в началото, и кислородът, освободен в пространството на капачката.